вторник, 8 юни 2010 г.

НЯМА ДА ПОВЯРВАШ

НЯМА ДА ПОВЯРВАШ

- Искам да те…
Искам да те шибам, мръсна курво! – изкрещя, след това замлъкна, не можейки да повярва току що. Ехото болезнено отекна сред огряния от есенното слънце площад. Красивото момиче от другата страна на масата, с което се бе заползанл само преди няколко минути, плисна сока си в лицето му и скочи от масата. Той я докопа за ръката, но тя се отскубна, пищейки.
Хората по масите го гледаха втренчено и някак уплашено.
- Трябва… - изграчи той.
Повърна отгоре й. повърна върху хубавото й чистичко лице.
Хората от масите най-после накацаха отгоре му като стадо сиви врабчета и го отделиха от красивото изповръщано момиче.

Събуди се в меко легло с розови чаршафи. В стаята миришеше на мента и магнолия. Розови чаршафи? През живота си не бе и помирисвал розови чаршафи.
Бавно стана от леглото. Направи първата крачка и се спъна. Просна се по очи на килима.
Ръка.
Той задърпа ръката и изпод леглото се показа тяло. Мил обръснатичък господин на средна възраст, в сиво палто и разпорен корем. Вътрешностите му палаво стърчаха.
Пружината на гърба на Пла, навивана от момента на събуждане, се отпусна и той защъка из стаите като малко механично животинче, като онези дето бият барабани и ги продават наредени по мърляви сергии…
Това определено не му приличаше на неговото жилище. Определено нямаше нищо общо с неговото собствено. Всичко беше някак толкова… Фем? Фемина?
Припомни си филма от снощи. Или може би от по-миналата нощ. За една мацка, която пиеше кръвта на окъснелите пътници, и когато един от тях я попита защо го прави, тя простичко обясни: „Сукуба! Аз съм сукуба!”
Когато се взря в огледалото в банята щеше да припадне. Оттам му се хилеше и зъбеше адски глупаво красивото изповръщано момиче от вчера. По лицето й все още стърчаха части от салата.
Изведнъж Пла се усети, че има работа за вършене. Нещата, които направи след малко въобще не бяха логични, но затова пък, нещо някакси просто го караше да ги върши.
Довлече тялото на мъжа в банята. Вкара го във ваната и повърна отгоре му. Гледа го известно време, как се разтваря, а след това се зае внимателно и старателно да чисти кръвта.
Следобедът отдели на това да пощипва гърдите си, дори се опита да си налапа сама едното зърно, и да търка бясно онова меко топличко местенце между краката си.
Вечерта се обади жена, която се представи за майка й. Пла вече не си помнеше името и затова й беше от страхотна полза, че майка й я нарече Лия.
Следващата вечер Лия отново излезе на верандата. Вятърът галеше лицето й и развяваше косите й. Тези топли августовски вечери й се отразяваха добре, просто прекрасно.
Едно „прекрасно” в сладоледа звучи наистина прекрасно, мон сеньор!
Стената в стаята й бе изпъстрена с малки издатини, които, вечер когато здрачът пъплеше по стената, напомняха на лунни кратери. Най-горе беше абсолютна тъмнина. Оттам една вечер излезе паякът.
Той се спусна по тънко ефирно въженце. Крачетата му търсеха опора в грапавините, нагодяваха се към тях. Когато пропълзя по лицето й, тя бавно разтвори уста и затаи дъх. Паякът се шмугна вътре. Харесваше й да усеща, как се бори с мекия й лепкав език. Крачетата му потъваха в него, в порите му…
Езичето се подаде навън. Паякът се търкулна, омазан в слуз, някак си успя да се захване за една грапавина в стената и запълзя нагоре. Скоро съвсем изчезна.
Дните се нижат като бисерни мъниста. Един пълзи след друг, а когато се усетиш, вече си изгубил началото.
Гладът дойде бавно. Винаги идва бавно. Първо лекичко те дразни, опипва стомаха, пълзи по сънната артерия… Притиска, натиска, хили се злорадо… Първо лекичко и внимателно, после все по-силно, систематично. Заглъхва за момент, докато повярваш, че може и да ти се размине, после напада като чума. Пикае в полите ти, повръща на земята, маца драйфано по стволовете на дърветата, оставя те да лежиш трескава, трепереща, свита на кълбо под някоя пейка в парка… Искрено се радва докато се гърчиш.
Една чудесна августовска утрин, тя се събуди в леглото до майка си. Дали бе правила любов с нея преди да впие нокти в гръкляна й. Майка й имаше страхотни гърди. Бяха огромни червени и подути и Лия плъзна език по едното.
Срамежливата лудост не е като обикновената лудост. Обикновената лудост те кара да пищиш, да блъскаш глава в стената и да дереш очите си, докато Великденския заек изскочи от микровълновата и ти предложи липов чай. Накрая се озоваваш в лудницата, рисувайки картини по стената със собствените си лайна. При срамежливата лудост обаче, ти се усмихваш на Милия Заек, взимаш си яйце от кошничката му и приемаш поканата му за липов чай. Не след дълго домът ти веч гъмжи от бесни никотинови котараци, пеещи тостери и тортени чудовища…
Лия довлече майка си в банята и я разтвори във ваната. Дълго гледа циците й, докато се разтваряха, накрая от кашата останаха да стърчат само двете едри сочни зърна, като две бучки лед върху захар, накрая потънаха и те…

Август е добър приятел. На границата на два сезона, Август си краде по мъничко и от двете-топлата ласка на лятото и тихата проза на есента.
Едно утро Лия намери пред огледалото нов чичко. Тя и без това не помнеше името си, затова бръкна в портфейла на чичкото и разбра, че се казва Дени.

Дени нищичко не помнеше. Снощи бе блъскал главата на някоя си в остър ръб, после се бе спрял, за да не го повреди и бе повърнал отгоре й… Трябваше да спре! Трябваше да се промени! Да се бори с глада си и да спре да повръща върху хората.

Заключи се в банята. Бе твърдо решен да се бори с глада си. Скоро гладът започна да го яде. Ядеше го бавно-изяждаше го жив. Някой бе натъпкал тялото му с живи въглени, и сега те си пробиваха път през месо и черва. Отвън тялото гниеше… Не с часове, а с минути… Нещо напираше да излезе навън…
За да не може да излезе, той глътна ключа от банята. Когато животното го овладя, той взе острия бръснач и разпори пулсиращия си корем. Разтвори го.
В огледалото видя собствените си черва, втечнени и слепнали се едно в друго, да се оформят, да образуват лице.
Агонизиращо, сгърчено в грозна гротеска лице на непознат или на нещо непознато, понеже той въобще не беше сигурен, дали лицето изобщо е човешко.
Но беше сигурен, че е лице.

1 коментар: