Ти ми даде красота
и ме научи да се боря,
показа ми как да полетя
и даде ми от свойта воля…,
да мога и това да разбера,
че е възможно толкоз силно да обичам,
и букви да събирам по снега
и с тях теб ангел да наричам.
...
Като шепот на морска вълна
Ти се раждаш във нощта
Тоз образ толкоз плах и мил
В сияние обвит е
За него аз през огъня преминал бих
...
Недей да чакаш самодива нощем в гората.
Ще те завлече тя в дупка непозната,
където има само кости на бозайници умрели,
и сетне никой, никога не ще те намери...
вторник, 8 юни 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар