вторник, 8 юни 2010 г.

ОРГАНИЧНО БЪДЕЩЕ 2: ТВОЯТ ЛИЧЕН ДЕГУСТАТОР

ОРГАНИЧНО БЪДЕЩЕ 2: ТВОЯТ ЛИЧЕН ДЕГУСТАТОР
Grandeisern



В коридорите на къщата тихо сновеше сянка. Тук-там тя се поспираше, засмукваше дребни невидими прашинки или наместваше холограмни картини, а после отново поемаше напред.
Ако човек би наблюдавал този модел домашни роботи в продължение на, да речем, десетина дни, лесно би забелязал, че този С2 вършеше работата си доста по-бързо от обичайното за другите дни на седмицата. Бързаше ли за някъде? Та роботите принципно не бързат. В програмата им не са вградени платки за припряност.
Момент. За секунда тихото жужене спря. Роботът застина като паметник насред дългия коридор, водещ към спалнята. Нещо бе привлякло вниманието му и го бе принудило, да преустанови работата си, което според програмата му, бе напълно забранено (освен в случаите на пожар в къщата или опасност за детето).
От спалнята се разнесе смях.
С2 наостри сензорите си. Малки тънки жички, способни да пробият очна мембрана с лекотата, с която нанолазер би пукнал балон, изпълзяха от фасетъчната му глава, жадни да попият всяка нотка от звука, да я раздробят, анализират и асимилират.
С2 знаеше, че днес е събота. За роботите обозначението на дните от седмицата нямаше каквото и да е било значение или стойност, но за органичните му господари то определяше поне 67 процента от поведението им. Така например в дните, които не бяха уикенд, мъжът липсваше от къщата през повечето време. Прибереше ли се дезактивираше движенията си пред холограмния екран на телепредавателя и караше С2 да му носи бира. Издаваше шумни гърлени звуци и приемаше течности и хранителни съставки, докато крайниците му не застинеха в състояние на покой на дивана или на леглото до жената.
С2 бе открил, че след оралното приемане на осмата, а в редки случаи и деветата бира, жената се заключваше в спалнята и отказваше да допусне мъжа вътре. Той дълго издаваше гърлени звуци, които С2 бе открил, че при органичния са признаци на недоволство или несъгласие с активност на друг органичен.
Накрая, в период от 18 до 26 000 секунди от началото на акта на заключване в спалнята от страна на жената, мъжът показваше видими признаци на изтощение и дезактивираше функциите си на дивана или направо в коридора. Понякога преди въпросното дезактивиране, той шумно и продължително отделяше орално флуиди по килима, които жената караше С2 да почисти на сутринта.
Но днес беше различен ден. Днес беше това, което хомосапиенсите наричаха уикенд. Днес беше, това което те обозначаваха с термина събота вечер. Днес мъжът бе активен.
Смехът премина в шепот. Роботът леко се снижи и пое към вратата в края на коридора, забулена в тъмнина. Въпреки, че нямаше нужда, понеже бе изчислил всеки периметър в къщата и би могъл да жонглира с чинии дори и в пълен мрак, С2 задейства сензорите си за нощно виждане. Антенките му настойчиво вибрираха, и ако не знаеше, че при роботите това е напълно невъзможно, невинния наблюдател би разтълкувал това като признак на нетърпение.
Роботът се спря до вратата на спалнята. Снижи визуалния си център до нивото на ключалката. Настрои мониторинга си на максимално увеличение.
В стаята мъжът се намираше в седнало състояние на леглото, а жената бе седнала в него. С половия си орган мъжът проникваше в половия орган на жената. Едновременно с това той използваше вкусовите си сензори, за да обхожда и засмуква орално кожата, покриваща млечните й жлези.
Той използваше горните си крайници, за да стиска седалището на жената и, за да го направлява в посока удобна за проникването на половия му орган в жената. И двамата издаваха особени звуци, подходящи само са периода „събота вечер”, които С2 бе анализирал особено внимателно. В крайна сметка бе заключил, че те сигнализират крайна степен на задоволство и съгласие на органичен с активността на друг органичен.
Жената спря да вибрира за около наносекунда и изпищя. С2 знаеше, че звуци с такава честота при господарите му бяха признак за болка, която според базата данни на С2 бе опасност за дефект и разрушаване на физическите им тела.
От болката те принципно страняха и се опитваха да избегнат, особено когато тя застрашаваше детето. В случая обаче жената не даваше никакви признаци, че се опитва да избегне болката или съответно опасността за дефект или разрушение на тялото й. Дори напротив. Тя забърза движенията си върху мъжа, а потните й жлези започнаха още по обилно да отделят флуиди.
- Чоки? – каза детето. То стоеше в коридора наблюдаваше робота. Беше още прекалено малко, за да изразява мислите и чувствата си чрез логически свързана реч, както правеха жената и мъжа, а използваше отделни думи, за да ги назове. Всички в къщата се обръщаха към „Вашият личен Домашен Робот”, както гласеше рекламата на производителите му, с името Чоки.
Антенките на С2 спряха да вибрират. Той се придвижи към детето, повдигна го леко с умерена тяга, за да не повреди меката му структура и го с тихо жужене го понесе към стаята му. Сложи го да си легне и му подаде нежива материя, имитираща животно от живата природа - мечка. Програмата му-бавачка го учеше, че така детето заспива по-лесно.
Малкият органичен човек гушна имитацията на мечка и заспа. Антенките на робота отново завибрираха. Звуците на крайна задоволеност вече огласяха целия коридор. Роботът леко подаде фасетъчната си глава иззад вратата на стаята на детето, а визуалния му център фокусира мъжа и жената, които ходеха по коридора в посока банята.
Жената бе обгърнала с крайниците си мъжа, който продължаваше да прониква в нея. Звуците, които тя издаваше отново прераснаха в писъци.
Очевидно двамата, които принципно се опитваха да крият голотата на телата си от детето, не си даваха сметка или пък точно в този момент не придаваха тежест на факта, че детето може да ги чуе и отново да се събуди.
Антенките на С2 завибрираха още по-учестено. По-късно тази нощ, скрит зад мощния генератор в мазето, който използваше, за да се презарежда, той щеше да превърта десетки пъти записа, да анализира и дисектира отново и отново всяка наносекунда от него. Антенките му все така учестено щяха да вибрират, все по-бързо и по-бързо, докато накрая лампичката на главния му проводник изгаснеше.
Телата на жената и мъжа, сега слети в едно по-голямо биологично тяло, с два мозъчни центъра и осем крайника – четири горни и четири долни се скри в банята.
С2 нямаше никакво намерение да изпуска нито миг от този възинтересен процес на сливане на органичната материя, затова изплю визуалния си център на килима.
Той представляваше кристална сфера с жълтеникаво ядро, която се търкулна в посока банята, дистанционно управлявана от робота. За пръв път С2 използваше тази си функция за нещо друго освен издирване на гризачи в къщата. Възнамеряваше да наблюдава процеса на полов акт от по-голямо разстояние, понеже не желаеше да бъде разкрит.
Търкаляйки се по килима, сферата залепна за петно семенна течност. С мазен звук, като на отделяне на желтък от белтъка, се отдели от него и продължи към банята.
Хомосапиенсите се бяха настанили във ваната и продължаваха да проникват един в друг с все по-голяма скорост на тласъците на мъжа в посока таза на жената. Жената бе изопнала главата си назад, а гърдите й бяха щръкнали и покрити с пяна. Придържаше се за ръбовете на ваната, докато мъжът вкарваше половия си орган в нея. При един от тласъците тя удари главата си в плочките и изкрещя.
Тази й реакция активира двамата за пореден път да сменят полето си на действие и акта на сношение продължи отново в спалнята. За 12 348-ми път С2 се уверяваше, че поведението на мъжа и жената в периода „събота вечер” е лишено от всякаква логика.


**


За С2 останалата част от седмицата мина изключително бързо. Роботите нямат представа за време. Но този специално очакваше даден момент, точно определена точка във време-пространството, наречена „събота вечер” и изключваше батериите си при всеки удобен случай.
Бе открил, че така „събота вечер” идва по-бързо.
Когато не чистеше къщата, не готвеше, не хранеше детето, не го слагаше да спи и не го водеше на училище, С2 се изключваше или пък преглеждаше отново и отново записите с актовете на сношение между мъжа и жената.
Имаше нещо толкова интересно в начина, по който единият органичен проникваше в другия. Проблемът бе обаче, че нито една от програмите, заложени в него, нито една комбинация от числа (защото софтуера му се градеше само и единствено от числа) не можеше да обясни толкова странно и необяснимо поведение хомосапиенсите. С2 бе изчел всичко по въпроса в мрежата и знаеше, че това е акт на агресия. Жената симулираше болка, но не правеше нищо, за да й се противопостави, това роботът също не можеше да си обясни. Не го правеха и с цел размножаване, защото като резултат от действията им не се появяваха малки органични деца, като това, което вече имаха.
Веднъж С2 бе успял да пробие кората на защитата на вътрешната мрежа, извън която нямаше достъп. Бе го направил, въпреки че знаеше добре, че открият ли бягството му създателите му ще го изтрият, а от тялото му ще излеят нов модел.
Бе отвън само замалко, колкото да надникне в епицентъра на нет-пространството. Намираше се в търсачката на търсачките, електронния мозък, на чиято основа бе базирана мрежата. Само колкото да й зададе един-единствен въпрос.
„Какво е секс?”
„Секс” – избоботи електронния глас на бащата-матрица – „Интимен контакт между двама или повече души, с цел размножаване или удовлетворяване на тяхното сексуално желание. Той включва проникване-интеромисия.”
Този отговор не задоволяваше С2. Затова зададе втори. Трябваше да побърза, защото Създателите вече бяха открили пробива в мрежата си и малките им паячета-датчици вече бяха налазили нет-пространството в търсене на серийния му номер.
„Какво е сексуално желание?”
Преди бащата-матрица да успее да отговори едно от паячетата налази програмата му за търсене. Микроскопичните му пипалца се напрягаха да напипат серийния му номер. Направеха ли го роботът щеше да е скрап в рамките на два часа.
Виртуалният С2 моментално се изключи.


**


Физическата му структура се събуди мрачното мазе. Яйченожълтото му око светна в абсолютния мрак. Разнесе се нещо, което ако не бе просто скърцане на несмазаните му болтове, невинният слушател спокойно би взел за ръмжене на диво животно.


**


Събота вечер.
22.45
Дейв разхлаби най-горното копче на домашната си риза. Палавото му шкембе надникна изотдолу и Дейв за пореден път този месец си каза, че трябва да потренира.
Съни нямаше нищо против шкембето му. Дори понякога го целуваше късно вечер, прокарваше език по пъпа му, като едновременно с това пощипваше с пръсти едното му зърно. Това възбуждаше Дейв, но едновременно с това го караше да се срамува. В такива моменти той опитваше неуспешно да глътне шкембето, което вече бе преминало границата, преди която можеше да мине за коремче.
- Тези момчета играха смело, но нещо не им достигна, нещо не им достигна за да…
Гласът на коментатора, в който определено имаше нещо подлизурско, отново насочи вниманието на Дейв към телевизора. На триизмерния му екран, плуващ в средата на хола, любимите му Никс пак се излагаха, падайки с шест точки минути преди края. Дейв се ядоса. Щракна с пръсти и холограмния монитор изгасна.
В Скута му Съни замърка. Тя винаги заспиваше на мачове. Беше се свила като малко коте в краката му а изпод млечнобялата й нощничка стърчеше розовото й зърно.
Дейв леко се приведе напред и докосна зърното с връхчето на езика си. Съни изохка тихо. Тя беше жена със силно изразена сексуалност и дори насън лесно се възбуждаше и при най лекия допир по ерогенна зона.
Дейв налапа цялото зърно. Стисна го между зъбите си, а с устните си леко засмука пълната й гърда. Това му беше любимия момент. Когато зърното започваше да набъбва и да се втвърдява в устата му. Започна да го гали с език, като не го изпускаше измежду зъбите си. Котето в скута му се размърда и го одращи с острите си нокти. Съни започна тихо да стене.
Дейв натопи показалеца си в локвичката слюнка образувала се в основата на зърното. Продължаваше да засмуква гърдата на Съни, като едновременно с това започна да овлажнява анусчето й, правейки кръгчета около него. Показалецът му нежно проникна вътре.
Знаеше, че това я побърква.
Дупето на Съни се стегна около пръста му, но после се отпусна, сякаш го подканваше да проникне още по-навътре.
- Ох, скъпи, недей така. – изстена тя. Плътните й устни се разтвориха, разкривайки малкото й игриво езиче. Тя притвори очи. – Остави на мира малкото ми дупе!
Съни се сети за нещо и измъкна показалеца на Дейв от себе си.
- Дейв, Лео! Може да ни сгащи.
- Спокойно слънце. Накарах робота да го сложи да си легне. Сигурно отдавна е заспал.
Съни се отпусна в обятията му.
- В такъв случай би ли бил така добър да ми скъсаш дупето от чукане, Дейв?
- Слушам и се подчинявам. – прошепна Дейв – подхвана Съни нежно и я понесе към спалнята.
Божке, колко бе лека в ръцете му. Като перце.
- Ох, Ох главата ми. – изпъшка Съни.
- Ударих ли те, извинявай. – Дейв бе чукнал главата й в рамката на вратата. Понякога бе адски нескопосан. Нищо, тя го обичаше такъв.
Просна я на леглото и се метна отгоре й. Тя го обгърна с дългите си крака и го притисна плътно към себе си.Чаталът му се отърка о влажните й гащички, пръстите му проникнаха вътре и погалиха клиторчето.
Съни изохка и потрепери като от лек токов удар. Срамните й устни нежно се разтвориха, за да го поеме вътре в себе си. Усети пениса му на връхчетата на пръстите си, напиращ да разкъса шортите му. Отдавна не е бил толкова твърд.
Дейв загреба с другата ръка гърдата й и я пое лакомо в уста.
- Ох, дращиш! Дращиш бе! – изписка Съни.
Брадата му беше толкова остра, че когато беше набола оставяше по кожата й червени резки.
- Изприпкай да се обръснеш, мечо! – пошушна тя в ухото му – Бъди добро момче, и като се върнеш те чака голяма изненада. Ще го направим точно както обичаш. Ще направим номера с полицая.
- Номера с полицая? – Усмихна се Дейв - Ще трябва да те обискирам, бебчо.
- Ще ти позволя и да ме обискираш. Само побързай!
Докато ставаше от кревата тя го пляскна палаво по дупето. С леко незадоволство отбеляза, че вече не беше толкова стегнато, колкото в студентските им години. Дейв отдавна вече не се побираше в тесните кожени панталони и рокерията, с които я бе впечатлил, когато я взимаше с мотора си след лекции, за да я води на стари уестърни на старото кино в парка. Гледаха филма до половината, а после се шмугваха в някой храсталак.
- Не се бави! - каза тя.
В бързането и в тъмнината той замалко да се пребие. Изправи се залитайки и светна лампата.
Съни закри очите си с очи.
- Ох! Моля те изгаси! Болят ме очите.
Дейв се подчини и пипешком намери банята. Чак сега светна и видя отражението си в стъклото. Погледът му се плъзна по издатината, изопнала шортите му. Отдавна вече не беше на 20, но все още си го биваше, когато не беше капнал от работа. В такива моменти Съни спираше да му казва мечо, а го наричаше моя жребец.
Отвори стъклото, но лазерния бръснач липсваше.
- Скъпа, да си ми виждала лазерния бръснач?
- Какво?
- Попитах, дали си ми виждала лазерния бръснач? – провикна се Дейв.
- Какво дали съм виждала?
Сега вече Дейв се ядоса. Затвори стъклото, но преди да направи каквото и да е, застина на място. Лицето му изразяваше крайна фаза на объркване, дори уплаха. Зад огледалното му отражение се бе появил С2.
- Чоки, какво по дяволите правиш тук? Никога повече не ме изненадвай в гръ…
Роботът замахна с бръснача и струя гореща кръв плисна върху огледалото. Разнесе се странен пляскащ звук и мъжът се хвана за гърлото. Втора червена струя плисна върху първата, рисувайки крива беззъба усмивка.


**


- Скъпи, къде си? – измърка Съни. – Цялата съм влажна и те чакам. Къде е малкото ми полицайче?
От мрака изплува лицето на Дейв.
На нерешителната светлина на бледата луна, надничаща иззад завесите лицето на Дейв изглеждаше някак особено. Някак адски безизразно-като камък.
- Дейв, добре ли си? – попита Съни – да не си се порязал?
Една малка черна капка кръв пъплеше по ръбчето на лицето му, но то не изразяваше болка.
Съни посегна към него.
Огромна сянка забули луната и нещо разкъса дрехите й. Съни никога не бе предполагала, че Дейв може да бъде толкова силен. Той се намести върху нея, и тя с нежелание разтвори крака. Обгърна ханша му. Той бе някак студен. Студен като метал.
Той проникна в нея внезапно и болезнено, и Съни вцепенена от ужас осъзна, че това не е Дейв. Нещо метално и остро запробива като бургия в нея, разнесе се ужасен бръмчащ звук.
Тя се опита да го отблъсне от себе си, но нещото каквото и да беше то, бе прекалено силно. Хладният метал вече бясно блъскаше в матката й, разпаряше я и навсякъде хвърчаха пръски черна кръв.
Точно както когато машината за изстискване на портокали се беше развалила и пръскаше влажен лепкав портокалов сок навсякъде. Съни бавно осъзна, че сега машината за портокали беше тя и пръскаше кървав портокалов сок навсякъде.
Разпарящата болка продължи нагоре към корема й. Нещото, каквото и да беше то, вече пробиваше вътрешностите й, скоро щяха разкъсат коремната кухина и да изскочат навън. Чак сега Съни се сети да пищи.
- Мамо? Чоки? – детето се бе покатерило на стола и бе светнало лампата.
Чоки? Едва сега Съни доби възможност да огледа нощния си посетител. Иззад лицето на Дейв стърчеше метал. И едно безчувствено червено око.
Роботът бе нахлузил лицето на съпруга й и я чукаше все по-бясно и ритмично. Беше си присадил, или пък бе му пораснал, тя нямаше представа, огромен метален пенис, голям като на кон.
Майчиният инстинкт надделя над инстинкта за самосъхранение на Съни и тя използва последния си дъх, за да изкрещи в посока на детето. Писъкът й беше накъсан от ритмични, храчещи кръв, конвулсии.
- Бя-гай-Ле-о-мо-ля-те-ягай
Детето, цялото оплискано с кръв, погледа още известно време. Пред очите му мама бавно се превръщаше в червена каша месо. Като желето, което толкова мразеше да яде на закуска и все му го набиваха с лъжица в устата.
Роботът продължаваше все така бясно да се мята отгоре й. В един миг лицето на баща му изпадна от това на Чоки. Разнесе се пляскащ звук.
Чоки адски бавно извърна глава и вторачи самотното си червено око в детето.
Лео скочи от стола и търти да бяга.


**


Когато полицаите нахлуха в стаята, гледката, която завариха, бе дотам потресаваща, че единият от тях повърна директно и на място. Цялата стая бе в кръв, сякаш някой полудял сюрреалист се бе развихрил с два галона червена боя. По чаршафите и лъзглавниците на кревата се валяха черва, части от вагина и парчета гръбначен стълб.
Кървавата диря по земята подсказваше, че нещо е било извлачено по коридора. От банята се носеше ритмично и някак влудяващо тракане.

1 коментар: